Историята на една малко позната библейска личност на име Ахса ни дава неочакван отговор. Тя получава земя от баща си Халев, но осъзнава, че без едно ключово нещо, тази земя ще остане безплодна. Нейната молба е проста, но дълбока: „Дай ми и водни извори“ (Съдии 1:10-15).

Разликата между успешен и пълноценен живот

Ахса притежава всички съставки за успешен живот – любов, възможности и наследство. И все пак тя усеща, че за пълноценен живот е необходимо нещо повече. В духовния контекст тези „водни извори“ символизират Святия Дух – силата, благодатта и присъствието на Бога, които извират „от небето горе и от утробата долу“.

Без тези извори дори най-ценните ни притежания и взаимоотношения могат да пресъхнат. Петдесятница е празникът, който ни напомня, че Бог иска да ни даде именно това „повече“.

От закона, който убива, към Духа, който дава живот

Два ключови момента в библейската история:

1. Даването на Закона на планината Синай: Там Бог слиза в огън, планината се тресе и само един човек – Мойсей – е допуснат в Божието присъствие. В края на този ден, поради греха на народа, 3000 души загиват. Това е „буквата, която убива“.
2. Петдесятница в Новия Завет: Отново има небесен шум и огън, но този път всички присъстващи са потопени в Божието присъствие. В края на този ден 3000 души са спасени и прибавени към църквата. Това е Духът, който носи живот.

Какво всъщност означава „Кръщение в Святия Дух“?

Кръщението в Святия Дух е различно от новорождението. Докато при новорождението Духът прави дом в нас, то Петдесятница е моментът на обличане със сила.

Целта на тази сила не е просто емоционално преживяване, а трансформация на нашето „бъдене“. Исус казва на учениците Си: „Ще приемете сила… и ще бъдете свидетели“. Важно е да се отбележи, че думата за „свидетел“ в оригиналния текст е същата като за „мъченик“. Това означава сила да останеш верен на истината, независимо от обстоятелствата.

От консуматор към свидетел

Най-голямата полза от изпълването със Святия Дух не е за нас самите, а за хората около нас. Проповедта ни предизвиква да променим отношението си към живота:

• Спрете да мислите, че това е нещо, което се случва само на вас.
• Разберете, че това е нещо, което трябва да се случва чрез вас.

Петър се превърна от „седящ консуматор“ в „изправен свидетел“. Същият избор стои и пред нас днес. Ако усещате липса на духовна близост или сила, ако сърцето ви вика „Искам повече“, обещанието е ясно: Бог ще отвори реки в пустинята и извори сред долините на вашия живот.

Въпросът за всеки от нас днес е: Готови ли сме да поискаме своите „водни извори“?

п-р Мирослав Маринов

Материалът Искам повече: Обещанието за пълноценен живот на Петдесятница е публикуван за пръв път на ЕПЦ Варна.

В свят, който ни залива с дефиниции за това какво е любовта чрез филми, социални мрежи и поп култура, често се оказваме по-объркани от всякога. Търсим отговорите навсякъде около нас, но истината е, че ако гледаме само към стандартите на обществото, объркването е гарантирано.

Замисляли ли сте се, че има огромна разлика между това да искаш „любов в живота си“ и да имаш „живот в любовта“?

Къде грешим в търсенето?

Светът иска да имаш любов в живота си и е готов да похарчи милиарди, за да те убеди, че тя е емоция, която идва и си отива по необясними правила,. Този тип любов зависи от обстоятелствата – днес я чувстваш, утре не; веднъж е тук, друг път си тръгва.

Бог обаче ни предлага нещо различно: Живот в любовта. Това е състояние, което се изгражда и не зависи от това как се чувстваш в момента или какви са обстоятелствата около теб. Защото Бог не просто говори за любов – Той е самата любов.

Трафикът на нашите решения

Всяко решение, което вземаме (особено във взаимоотношенията), ни поставя в нещо, което можем да наречем „трафик от последици“. Много от нас носят белези от сблъсъци в този трафик – разочарования, конфликти с близки, колеги или партньори.

Как да избегнем следващата катастрофа? Пророк Еремия ни дава стратегия от три стъпки, която е актуална и днес:

1. Спри и се огледай: Преди да реагираш импулсивно, преди да „скочиш“, за да се докажеш или защитиш – спри. Неконтролираната страст често ни вкарва в състезания, в които всъщност не искаме да участваме.
2. Попитай за „древните пътеки“: Не търси съвет от хора, които са в същото объркано положение като теб. Търси опитания, истинния и непроменим път – този, който има вечна стойност.
3. Тръгни по добрия път: Когато разпознаеш истината, е време за действие.

Знаците по пътя на любовта

Ако се чудите как изглежда този „добър път“ на практика, Библията (в 1 Коринтяни 13) ни дава конкретни пътни знаци:

• Търпение (Отношението): Това не е просто стискане на зъби. Търпението е постоянно покорство – да продължаваш да правиш правилното нещо, дори когато не виждаш моментални резултати.
• Милост (Ритъмът): Милостта е пълна с доброта. Тя означава да видиш човека преди проблема, преди проекта или конфликта.
• Прошка (Езикът): Любовта владее езика на прошката съвършено. Най-голямата пречка пред нас често е „списъкът с длъжници“, който носим в джоба си – датите и детайлите на чуждите грешки. Ако искаш да ходиш по древните пътеки, трябва да изхвърлиш този списък.

Не изхвърляй „автомобила“, смени предавката

Когато стане трудно в брака, в семейството или на работа, мнозина решават просто да се откажат. Но когато колата ви се затруднява по стръмен баир, вие не я изхвърляте, нали? Вие сменяте предавката.

В трудните моменти на живота не е нужно да се отказвате. Нужно е да намерите „друга скорост“ – скоростта на благодатта, на мира и на надеждата. Любовта никога не отпада – тя просто не се отказва.

Почивка за душата

Всички търсим почивка – ваканции, сън, отпускане. Но тялото и мозъкът не са тези, които са най-изтощени. Душата ти се нуждае от почивка. Единственият начин да го намериш е като застанеш на „древните пътеки“ и избереш да ходиш в любовта, която Бог предлага.

Днес е моментът да спреш за малко, да се огледаш и да поискаш прошка за решенията, които нямат нищо общо с добрия път. Почивката не е в дестинацията, а в това с Кого ходиш по пътя.

п-р Мирослав Маринов

Материалът Любовта никога не отпада е публикуван за пръв път на ЕПЦ Варна.

По-късно семейството ни се премести в Лондон и аз вече знаех, че там е най-престижното кулинарно училище в света Le Cordon Bleu. Започнах да уча усилено английски език и се явих на приемни изпити. Бях приета и тогава дойде най-голямата изненада в живота ни. Очаквах четвъртото ни дете и по всичко изглеждаше, че няма да е лесно. Бях щастлива, но да си призная и много притеснена на моменти. Мечтата ми беше придружена с най-сладкия подарък от Бог – Марк.

Не беше лесно, всъщност никога не е било след всеки преодолян връх се появяваше нова планина, но Бог винаги ми помагаше и показваше Своята милост към мен, дори в най-малките неща! И ето ме в пролетта на 2019 година дипломирана Pastry Chef в Le Cordon Bleu London. В деня на завършването си, вече имах препоръки за известен ресторант с Мишлeн звезда. Отидох на първото си интервю за работа и бях много развълнувана. Интервюто мина много добре предложиха ми много добра позиция и заплата и ….. безумни часове работа. Отказах!

Да, аз имах мечта и тя стана реалност, поради милостта и помощта на моя Бог, но за мен семейството ми беше на първо място и децата ни да бъдат отглеждани и наставяни в Божия път и Истина, а това изисква време и грижа. Върнах се към ежедневието си, но също исках и да работя това, което обичам да правя. Истината е, че нямах търпение да работя. Кандидатствах и ходех на интервюта, но не се случваше нищо особено!

Понякога всичко ми се струваше едно голямо чакане и, че животът ми е на “пауза”. И тогава си мислех, че по-търпелив човек от мен няма. Докато месеците не започнаха да се нижат и на моменти се чуствах изгубена. Молех се пред Бога, а понякога в отчаянието си Му казвах, че нищо не се случва с мен, че Неговият план не работи и че сигурно Той иска да ме научи на нещо, но аз не се справям и не научавам нищо в това цялото чакане.

Докато се молих в един от тези трудни дни Бог ми даде един стих, който дълбоко докосна сърцето ми, Псалми 27:14: „Чакай Господа…Дерзай и нека се укрепи сърцето ти!  Да, чакай Господа!“ 

И реших ще чакам, колкото е необходимо.

Това разчупи сърцето ми, започнах да усещам Неговото реално присъствие. Исках да общувам с Него. Чаках с нетърпение времето да бъда с Него и тогава разбрах, колко не просто нетърпелива съм била, а как съм се бунтувала спрямо Него. Бог ме изобличи и аз се покаях, и тогава дойде радостта в Неговото присъствие. За мен вече нямаше значение дали някога ще работя това, което обичам. Аз исках само Исус и Неговото присъствие в живота си. Не искам да загубя това време с моя Господ. И тогава разбрах в дълбочина стиха. Да чакам Господа….. да чакам Него, да чакам Неговото присъствие!А не да чакам отговора на молитвата си!

Много скоро след тези незабравими моменти, по чуден начин Бог ми даде работа с работно време, каквото аз исках и условия, с които работодателите ми бяха съгласни. На ден втори вече знаех, че лятото ще съм цял месец в отпуска и ще мога да я прекарам със семейството си. Имам възможност да продължа да служа на жените от Църквата, в която е семейството ми и обичаме. Работата ми е повече от спокойна, а в тези среди това направо не е за вярване.

Благодаря му, че Той беше много търпелив и милостив към мен, че ме променя и ме изобличава, и не се отказа от мен, независимо колко слаба съм. 

Бог верен остава!

Свидетелство на Диди Радева, завърила френския кулинарен институт Le Cordon Bleu в Лондон. Диди е омъжена за Богдан Радев и заедно имат 4 деца. Още от младостта си посвещават живота си в служение на Бог.

Материалът Да докоснеш небето! е публикуван за пръв път на ЕПЦ Варна.